Асеновград
 |
Значка - един от символите на ОУ "Христо Ботев"
На значката е изобразен ликът на Ботев, а под него е написан девизът на училището:
„Традиции, настояще с бъдеще” .
Проектът на значката е дело на асеновградския склуптор - Христо Венев, който е учител по изобразително изкуство в училището.
На значката е изобразен ликът на Ботев, а под него е написан девизът на училището:
„Традиции, настояще с бъдеще” .
Проектът на значката е дело на асеновградския склуптор - Христо Венев, който е учител по изобразително изкуство в училището.
Христо Ботев олицетворява своето време и се превръща в негов символ. Той е роден на 6.01.1848 г.(ст. ст. 25.12.1847 г.). В родния Калофер опознава своя народ и закърмен с Българската народна песен, обиква народното изкуство. През 1863 г. Ботев пристига в Одеса и постъпва във втора одеска гимназия. Три години живее в големия крайморски град. През 1868 г. Ботев се установява в румънския град Браила, запознава се с живота и борбата на българската емиграция. Текат годините на напрегнат емигрантски живот, изпълнен с труд, с творчески търсения, с борба за насъщния хляб, с многостранна революционна дейност. В Браила Ботев редактира в. „Дума на българските емигрнти”. Публикува поемата „Хайдути”, стихотворенията „На прощаване”, „Пристанала”, „До моето първо либе”, „Борба”, статиите „Народът. Вчера, днес и утре”, „Решен ли е черковният въпрос?”, памфлетът „Смешен плач”. В 1872 г. Ботев се установява в Букурещ. Сътрудничи на Л. Каравелов в издаването на
в. „Свобода” и „Независимост”. 1873 година става година на творчески подем за него. В баладата „Хаджи Димитър” Ботев възпява героизма на борците, величието на смъртта в името на народната свобода: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”.
На 16 май 1876 г. Ботев с 200 души четници се качва на австрийския кораб „Радецки” и слиза на козлодуиския бряг. Ботев, идеологът и певецът на революцията, загива сред непристъпните скали на хайдушкия Балкан на 20 май (2 юни нов стил) 1876 г. Загива певецът на революцията. Остава да живее великото му дело и гениалната му поезия.
в. „Свобода” и „Независимост”. 1873 година става година на творчески подем за него. В баладата „Хаджи Димитър” Ботев възпява героизма на борците, величието на смъртта в името на народната свобода: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”.
На 16 май 1876 г. Ботев с 200 души четници се качва на австрийския кораб „Радецки” и слиза на козлодуиския бряг. Ботев, идеологът и певецът на революцията, загива сред непристъпните скали на хайдушкия Балкан на 20 май (2 юни нов стил) 1876 г. Загива певецът на революцията. Остава да живее великото му дело и гениалната му поезия.
| Полезни връзки |
| МОМН |
| Образователен портал на Асеновград |
| Уикипедия |
| Дечица - забавен детски сайт |
| История на България |